В Китай са регистрирани 81 езика. Хан, националният език, е един от най-говорените езици в света. В Китай 55 национални малцинства използват собствения си език и, на различни нива на компетентност, хан. При някои малцинства се използват няколко езика.
Сред 81-те езика, говорени в Китай, 49 носят същото име като това на националността, която ги използва: хан, джуанг, буйей, дай, ... Другите езици, общо 32, имат различни наименования от тези на националността на техните носители. Например, повече от 90 000 тибетци използват гяронг като майчин език.
Езиците могат да се разделят на диалекти, поддиалекти и жаргони. Както правило, диалектните различия, които съществуват между малцинствените езици в южния Китай, са значителни. В известна степен е трудно за хората, които говорят такива диалекти, да комуникират помежду си. Ситуацията е различна в северния Китай, където диалектните различия изглеждат по-малко изразени, което позволява по-голяма лекота на комуникацията.
Различието между два диалекта на един и същ език може да е по-голямо от това, което съществува между два езика, този факт е свързан с различни нива на абстракция, които те пренасят, както е случаят с повечето езици в Китай. Например, хората, говорящи буйей, могат да комуникират с тези, които говорят северен джуанг. Различието между тези два езика е по-малко от това, което съществува между южните и северните джуанг диалекти. Всъщност, критериите за класификация на езиците и диалектите не са основани само на различието между езиците и диалектите, но и на други сложни условия, свързани с историята, етническата идентичност, еволюцията на националността в зависимост от езика, отношението и самоидентификацията на говорящите.
Езиците на Китай принадлежат към пет семейства и единадесет групи. Родството на езиците се установява по следния начин:
Сино-тибетското семейство включва 40 езика в Китай, които могат да се подразделят на четири групи:
- Хан езикът (неговият статус е равен на този на група езици в системата за класификация на езиците) се говори от около 96% от населението.
- Тибето-бирманската група, включваща езиците тибетски, гяронг, кона монба, цангло монба, бенгхи-богар, лхоба, йиду лхоба, даранг денг, геман денг, цян, йи, накси, лаху, хани, бай, джино, нусу, анонг, роуруо, джинпо, зайва, дерунг, ачанг, пуми и тудзия. Около 1,2% от китайското население използва езиците от тибето-бирманската група.
- Групата джуанг-донг, включваща езиците: джуанг, буйей, дай, донг, шуи, мулан, маонан, ли, лакя и гелао. 1,8% от китайското население използва езиците от тази група.
- Групата мяо-яо, включваща езиците мяо, ше, буну и миен. Има около 0,5% от хората, говорящи езиците от тази група.
Алтайското семейство включва 19 езика, които могат да се подразделят на три групи:
- Турската група, включваща езиците: уйгурски, киргизки, узбекски, татарски, салар, източен югур и тува. Броят на населението, говорящо езиците от тази група, е около 0,7%.
- Монголската група, включваща езиците монголски, даур, монгуор, донгсианг, бао'ан и западно югурски. Броят на населението, говорящо езиците от тази група, е около 0,32%.
- Манджу-тунгуската група, включваща езиците манджу, сибе, хъджън, орокен и евънки. Има около 0,5% от хората, говорящи езиците от тази група.
Австронезийското семейство включва 14 езика, принадлежащи към една и съща група:
- Индонезийската група, включваща езиците атаял, амис, паиван, бунун, рукай, пуюма, цоу, седек, сайсиат, саароа, канаканаву, тао, ями, хуихуи. Броят на населението, говорящо езиците от тази група, е около 0,035%.
Индоевропейското семейство включва два езика, към които принадлежат двете следващи групи:
- Иранската група, т.е. таджикски с около 0,0023% говорящи.
- Славянската група, т.е. руски с около 0,0003% говорящи.
Езиковото родство на два езика не може да бъде установено. Това са корейският и гин (виетнамският), които включват около 0,176% от говорящите.