Издания, използвани за превода на Лаодзъ и постоянните бележки, съпътстващи го

Китайският текст на нашето издание почти изцяло съответства на този на издание E, което се съхранява в Кралската библиотека в Париж. Ние сме въвели около тридесет варианта, чието указание и автентичен произход ще бъдат намерени в края на книгата.

Издание А. — Това издание съдържа коментара, съставен по времето на династията Hàn, от 河上公Héshàng Gōng, който понякога е носил титлата 河上丈人Héshàng Zhàngrén, т.е. „великият човек, който живее по бреговете на Жълтата река“, а друг път — 河上公Héshàng Gōng. Съобщава се, че през 163 г. пр.н.е. той представил коментара си на император 孝文帝Xiàowéndì, който го посетил в скромното му уединение. 司马迁Sīmǎ Qiān го споменава с почет в биографичната си бележка за 乐毅Yuè Yì. (Вж. 《四库全书总目》Sìkù Quánshū Zǒngmù, т. CXLVI, л. 5.)

Няколко души притежават в Париж, а и аз получих от Пекин издание в 2 книги, чиито бележки са погрешно приписани на 河上公Héshàng Gōng, и в което не се среща нито една фраза от оригиналния коментар. Глосата и коментарът изглеждат съставени според изданието 《道德真经指义》Dàodé Zhēnjīng Zhǐyì, публикувано през 1690 г. от 纯阳真人Chúnyáng Zhēnrén, което съдържа всички мечти на съвременните 道士dàoshi. Това е нашето издание F, което цитирахме само два или три пъти, в пасажи, които по никакъв начин не засягат доктрината на автора.

Издание Б. — Това издание съдържа коментара на 范应元Fàn Yìngyuán, който е живял около 1208 г., по времето на династията Sòng. Според 《四库全书总目》Sìkù Quánshū Zǒngmù (т. CXLVI, л. 10), той бил 道士dàoshi, установил се на планината 武夷Wǔyí; понякога носел титлата 慈星真人Cíxīng Zhēnrén, друг път — 白真Bái Zhēn или 陈仙Chén Xiān. Неговата интерпретация на много места прилича на тази на будистките монаси, коментирали 老子Lǎozǐ.

Издание В. — Това издание е съставено по времето на династията Míng (между 1368 и 1647 г.) от 道士dàoshi, който носел титлата 遯世Dùnshì. То предлага постоянно глосиране и парафрази.

Издание Г. — Това издание е съставено по времето на династията Wèi от 王弼Wáng Bì (между 226 и 249 г.). Изданието, което използвахме, е публикувано през 1773 г. в 2 малки тома в осми формат. Според китайските критици текстът е пълен с грешки, а много кратките бележки, които са към него, са твърде мъгляви поради своята краткост и тънкост.

Издание Д. — Това издание, озаглавено 《老子解》Lǎozǐ Jiě, се намира в Кралската библиотека (фонд Фурмон, № 288). То е публикувано през 1530 г. от 萧畅Xiāo Chàng, когото библиографите обикновено наричат 高翥仙翁Gāozhù Xiānwēng, и който понякога носел титлата 大宁居士Dàníng Jūshì (т.е. „ученият, оттеглил се в кабинета на великото спокойствие“), друг път — 西原仙翁Xīyuán Xiānwēng, или „ученият от западната равнина“.

Китайските писатели обичат да се наричат с титли, произхождащи от местата, където живеят или близо до които са се оттеглили. Така сред коментаторите на 《太平经》Tàipíngjīng, трактат по морала за 道士dàoshi, срещаме доктора 玉溪子Yùxīzǐ, или „доктора от реката на нефрита“; 乔山子Qiáoshānzǐ, или „доктора от планината Qiáo“; 赤松子Chìsōngzǐ, или „доктора от червения хълм“, и др. „Западната равнина“ (西原Xīyuán), където живеел 萧畅Xiāo Chàng, се намирала на малко разстояние от , неговата родна земя. Заради тази причина (като е казано във въведението) той приел титлата 西原仙翁Xīyuán Xiānwēng, т.е. „доктора от западната равнина“.

От предговора научаваме, че , страната, където се е родил 萧畅Xiāo Chàng, е същата, която е дала живот на 老子Lǎozǐ. Може би тази общност на произхода го е вдъхновила да коментира нашия философ.

Коментарът на 萧畅Xiāo Chàng, както сам казва, е резюме на най-добрите коментари; но той е недостатъчен, за да се разбере произведението от начало до край. С изключение на този на 河上公Héshàng Gōng, това е най-ясният и точен от всички, които съм имал на разположение: затова го използвах широко в бележките си и особено в тези към втората книга на 《道德经》Dàodéjīng. Този автор понякога изразява силни и смели идеи, които изненадват, че се срещат при китайски писател.

Издание Е (《道德真经指义》Dàodé Zhēnjīng Zhǐyì). — Вижте какво е казано по-горе (изд. А) по повод на псевдонимното издание на 河上公Héshàng Gōng.

Издание Ж.《老子义》Lǎozǐ Yì (или 《老子翼》Lǎozǐ Yì, Помощ за разбирането на 老子Lǎozǐ, в 3 книги). Това издание е публикувано през 1588 г. от 焦竑Jiāo Hóng, наречен 澹园Dànyuán. То е най-обемното и важно, което познаваме досега. То обикновено предлага пълно възпроизвеждане на най-прочутите коментари, съставени от 刘戬夫Liú Jiǎnfū, 欧阳修Ōuyáng Xiū, 李息斋Lǐ Xīzhāi и 苏子由Sū Zǐyóu, както и значителни извлечения от шестдесет други тълкуватели.

След всеки раздел 焦竑Jiāo Hóng често дава глоса, в която обяснява или коригира текста според изданията, предшествали неговото. Голяма част от неговата глоса, която ние обозначаваме с Ж, е използвана или цитирана дословно от 萧畅Xiāo Chàng (изд. Д).

Книга III съдържа пиеси и бележки, отнасящи се до 老子Lǎozǐ, неговата книга и различни издания, от които са дадени най-важните предговори. Тя завършва с подбор от варианти на изданията, които авторът е имал на разположение. Смятаме за полезно да представим основните коментари, предоставени от това издание.

1. 刘戬夫Liú Jiǎnfū. Неговият коментар, озаглавен 《老子传》Lǎozǐ Zhuàn, в 4 книги, е съставен по времето на династията Sòng през 1078 г. Доктор 严平Yán Píng казва, че този коментар е един от най-уважаваните.

2. 欧阳修Ōuyáng Xiū. Неговият коментар, озаглавен 《道德真经注》Dàodé Zhēnjīng Zhù, в 4 книги, е съставен по времето на династията Yuán, между 1260 и 1368 г. (Вж. 《四库全书总目》Sìkù Quánshū Zǒngmù, т. CXLVI, л. 12.)

3. 李息斋Lǐ Xīzhāi, наречен 嘉谋Jiāmóu. Неговият коментар, озаглавен 《道德经解》Dàodéjīng Jiě, се среща, според 焦竑Jiāo Hóng, в голямата колекция от книги на 道士dàoshi, озаглавена 《道藏》Dàozàng. Но този критик не дава никакви подробности за автора или епохата, в която е живял.

4. 《道德经解》Dàodéjīng Jiě, в 2 книги. Това издание е публикувано през 1098 г. от 苏辙Sū Zhé или 苏东坡Sū Dōngpō, по-често наричан 苏子由Sū Zǐyóu, който е бил един от най-прочутите писатели на династията Sòng. Биографията му може да се види в 《宋史》Sòng Shǐ, т. X, стр. 70-104. Стилът му е чист, елегантен и често дълбок. Част от тези качества могат да се забележат в портрета на Светеца, стр. 142, бележка 13, и на други места, въпреки слабостта на моя превод.

Авторът се е стремил главно да обясни 老子Lǎozǐ според будистките идеи. Според 马端临Mǎ Duānlín, той е черпил тази система на тълкувание от общуването си с религиозните 沙门shāmén в 永州Yǒngzhōu.

Сведенията, които той дава за начина, по който е съставен и съхранен коментарът му, са преплетени с любопитни и трогателни подробности:

„На четиридесет години бях заточен в 永州Yǒngzhōu. Макар този окръг да не е много обширен, в него има много древни манастири; това е място за срещи на будистките монаси от цялата империя. Един от тях, наречен 道洵Dào Xún, посещавал планината 黄泥Huángní; той бил племеник на 南公Nángōng. Докато се изкачвахме заедно по височините, сърцата ни се разбраха. Той обичаше да споделя моите екскурзии. Един ден, докато разговаряхме за Dào, му казах:

— Всичко, за което говориш, вече съм научил от книгите на учените.

— Това се отнася до доктрината на , отговори ми Xún, как учените биха могли да го открият сами?

(След дълъг диалог, в който 苏辙Sū Zhé се стреми да покаже точките на прилика, които съществуват, според него, между доктрината на 孔子Kǒngzǐ и тази на , той продължава така:)

„По това време започнах да коментирам 老子Lǎozǐ. Всеки път, когато бях завършил глава, я показвах на Xún, който възкликваше с възхищение:

— Всичко това е будистко!

След като прекарах пет години в 永州Yǒngzhōu, се върнах в столицата и след известно време Xún замина да пътува. Двадесет години са минали оттогава. Постоянно прегледах и коригирах коментара си върху 老子Lǎozǐ и никога не намерих нито един пасаж, който да не може да бъде съгласуван с доктрината на . Но сред хората от моето време нямаше никой, с когото да мога да говоря за тези възвишени въпроси. След това имах възможността да видя отново Xún и му показах коментара си.

През втората година от периода 大观Dàguān (1108 г.) 苏辙Sū Zhé пише, че пътувайки на юг, към 海康Hǎikāng, срещнал случайно 子瞻Zǐzhān, по-големия си брат, и останал при него около десет дни в окръг 藤州Téngzhōu. Говорил му за старите си литературни трудове върху 《诗经》Shījīng (Книгата на песните), 《春秋》Chūnqiū и древните историци, и му поверил коментара си върху 老子Lǎozǐ.

„По това време“, добавя той, „имах щастието да възвърна благоволението на императора и се върнах в столицата. 子瞻Zǐzhān отиде в 鄂州Èzhōu, разболя се и умря. Десет години бяха минали от това събитие и не знаех какво е станало с моята работа върху 老子Lǎozǐ, която бях оставил някога в ръцете на 子瞻Zǐzhān.

През първата година от периода 政和Zhènghé (1111 г.) случайно попаднах на ръкописните текстове на 子瞻Zǐzhān, които племеникът ми Mài беше подредил. Сред тях намерих ръкопис с следната бележка: „Нов коментар върху 老子Lǎozǐ, поверен ми някога от брата ми 苏子由Sū Zǐyóu“. Не можах да го прочета до края; книгата падна от ръцете ми и възкликнах въздишайки: „Ако този коментар беше съществувал по времето на Воюващите държави (战国Zhànguó), нямаше да съжаляваме за злините, причинети от 张仪Zhāng Yí и 韩非Hán Fēi; ако беше съществувал в началото на династията Hàn, 孔子Kǒngzǐ и 老子Lǎozǐ щяха да бъдат едно; ако беше съществувал по времето на Jìn и Sòng (от 205 до 401 г.), и 老子Lǎozǐ нямаше да са в опозиция. Не очаквах в старостта си да направя тази изключителна среща.“ Прекарах десет години в 颍州Yǐngzhōu и през цялото това време направих много коригирания и промени в тези четири произведения (коментарите му върху 《诗经》Shījīng, 《春秋》Chūnqiū, 《老子》Lǎozǐ и работата му върху древните историци). Мислех, че думите на светиите не могат да бъдат разбрани при първо четене; затова всеки път, когато намирах нова идея, не смеех да спра при първото значение. Днес бих бил щастлив да подобря коментара си върху 老子Lǎozǐ с помощта на съветите на 子瞻Zǐzhān, но, увы! Вече не мога да го консултирам.“ Нямах сила да продължа и се разплаках.

朱熹Zhū Xī, прочутият тълкувател на класическите книги, строго критикува 苏子由Sū Zǐyóu за желанието му да съгласува доктрината на учените с тази на 老子Lǎozǐ и че е „зашил“ (така се изразява критикът) доктрината на будистите в нея. Тези специфични съпоставки на 苏东坡Sū Dōngpō му се струват напълно грешни. Той намира също 苏东坡Sū Dōngpō пълен с гордост и самонадеяност, когато казва, че сред хората от неговото време нямало нито един, с когото да може да говори за тези философски въпроси. (Вж. 《文献通考》Wénxiàn Tōngkǎo, т. CXI, л. 1 обр.)

Издание З.《道德经解》Dàodéjīng Jiě, в 2 книги. Това издание е публикувано по времето на династията Míng (между 1368 и 1617 г.) от будистки монах, наречен 德清Déqīng. То е отпечатано с рядка елегантност в малък том в фолио. Текстът и коментарът са внимателно пунктирани. Стилът на глосата и коментара е ясен и лесен. Авторът показва естествена предразположеност към доктрината на ; но е лесно да се различат принципите, които са му специфични, и тези, които са в съгласие с общата система на 老子Lǎozǐ.