Граматика на урок 5

Множественото число със们

В китайския език наставката 们 men се добавя към личните местоимения и някои имена за хора, за да се изрази множествено число:

我 → 我们 wǒmen ние
你 → 你们 nǐmen вие
他 → 他们 tāmen те / тях
她 → 她们 tāmen те (жени)

们 може да се добави и към някои имена, за да се обозначи група:
同学们 tóngxuémen другарите от класа (при обръщение към група)

Разлика между 哪 и 什么

Вероятно сте забелязали в речника, че националността се образува, като към името на страната се добави "човек" 人 rén:
中国 Китай → 中国人 китайци
法国 Франция → 法国人 французи

Въпросите се задават, като 哪 nǎ се постави на мястото на първата сричка от името на страната:
你是哪国人？ Nǐ shì nǎguórén? От коя страна си?

哪 означава "кой, кой от..." в броими групи (няма безкраен брой страни).
什么 означава "какво, какъв?" за неброими количества (съществува безкраен брой различни хора).

Наречието 都

都 dōu "всички" е наречие и, подобно на всички наречия в китайския, се поставя пред глагола (или пред друго наречие, което стои пред глагол).

Пример: 我们都是法国人。 Ние сме всички французи.

"Не всички" се превежда с 不都. Пример:
她们不都说汉语。 Те не всички говорят китайски.

都不 се превежда като "нито един" (всички... не):
我的学生都不会说日语。 Нито един от моите ученици не говори японски.

Примери от диалога:
他们都是我的同学。 Те всички са мои другари от класа.
他们不都会说汉语。 Те не могат всички да говорят китайски.
我们都不会写汉字。 Нито един от нас не знае да пише китайски йероглифи.

Спомагателният глагол 会

Вече сме разглеждали три глагола за действие: 学 xué да уча, 说 shuō да говоря, 写 xiě да пиша.

Глаголът 会 huì е спомагателен глагол, който означава "знам да правя нещо". Поставя се преди основния глагол:
他会说法语。 Tā huì shuō fǎyǔ. Той знае да говори френски.

За да се зададе въпрос с алтернатива, трябва да се удвои глагола, върху който се фокусира въпроса. Например, във въпроса "Знаеш ли да говориш китайски?", въпроса се отнася до "знаеш":
你会不会说汉语？ Nǐ huì bú huì shuō hànyǔ? Знаеш ли да говориш китайски?

Частицата 呢: междуметие и изразяване на изненада

В урок 2 разгледахме, че 呢 ne се използва за повторно задаване на въпрос. Но 呢 може също да изрази лека изненада или настойчивост.

Пример от диалога:
她是哪国人呢？ Tā shì nǎ guó rén ne? А тя, от коя страна е? (с нюанс на интерес или любопитство)

Използване на 是不是 с 都

В диалога се среща изречението:
你们是不是都学中文？ Nǐmen shì bú shì dōu xué zhōngwén? Вие всички ли учите китайски?

Тук наречието 都 не създава проблем с формата на алтернативния въпрос, защото се отнася до глагола 学, а не до 是. Удвоява се именно 是, а не глагола след 都.

Тук 是 се поставя отпред, за да се наблегне. Това е друго използване на 是.