Глава 21 от Лаодзъ

Китайски текст

kǒngzhīróng, wéidàoshìcóng.
dàozhīwéi, wéihuǎngwéi.
huǎngzhōngyǒuxiàng, huǎngzhōngyǒu.
zhēnmíngzhōngyǒujīng, jīngshènzhēn, zhōngyǒuxìn.
jīn, míng, yuèzhòng.
zhīzhòngzhīrán?
.

Превод

Видимите форми на Великата добродетел произтичат единствено от Дао.
Такъв е характерът на Дао.
То е неясно, то е объркано.
Колко е объркано, колко е неясно!
Вътре в него има образи.
Колко е неясно, колко е объркано!
Вътре в него има същества.
Колко е дълбоко, колко е мрачно!
Вътре в него има духовна същност. Тази духовна същност е дълбоко истинска.
Вътре в него се съдържа несбъднатото свидетелство (за това, което е); от древност до днес името му не е изчезвало.
То дава начало на всички същества.
Как знам, че е така за всички същества? (Знам го) чрез Дао.

Бележки

Тоест, всички видими същества. E: Думата kǒng означава „велик“. От небето и земята до 万物 wànwù, всички неща, които имат тяло, форма и могат да бъдат видяни, всички тези неща, казвам, са видимите форми (буквално „тялото и формата“) на Великата добродетел (т.е. на Dào). Те идват единствено от Dào.

苏子由 Sū Zǐyóu: Дао няма тяло. Когато се разпространи (във вселената), то стана Добродетел и тогава придоби форма. Затова Добродетелта е проявата на Dào. Можем да заключим от това, че формите (чувствените форми) на всички същества са проявата на Dào в съществата.

E: Четири епитета huǎng, , yǎo, míng — „неясно, объркано, дълбоко, мрачно“ — съдържат също идеята за невидимост.

A, C: То само е моделът и образът на всички същества.

E: Дао няма нито тяло, нито видима форма. Но макар да се казва, че е безтелесно, вътре в него действително съдържа същества. C: То осигурява същността на всички същества.

B: „In medio ejus est spiritus.“ C: То е чисто, еднично и несмесено; то е без изкуственост и украса. E: То е съвършено истинско и свободно от лъжа.

E: Думите 有信 yǒuxìn означават „да съдържаш в себе си истинско свидетелство и да не грешиш“. Алтернативно 苏子由 Sū Zǐyóu: (То е вярно) и не ни лъже. 刘骏夫 Liú Jùnfū: То е вярно и не греши; то е вечно и неизменно.

E: Сред всички същества няма нито едно, което да не е изчезнало, тоест да не е имало край. Дао е единственото същество, за което се казва, че не изчезва (буквално „не си отива“).

B: В миналото то нямало начало; в бъдеще няма да има край. Винаги е било неизменно. То не се променя и се съхранява вечно; затова 老子 Lǎozǐ казва: Името му не е изчезвало.

E: Думата yuè означава да броиш един по един хората, които минават през врата. 老子 Lǎozǐ сравнява Дао с врата, през която всички същества минават, за да стигнат до живота. Тази дума показва, че всички същества са дошли едно след друго по Пътя (чрез Dào); но Дао не си отива с тях. Затова 老子 Lǎozǐ казва: От древност до днес името му не е изчезвало.

Там: Изразът 众甫 zhòngfǔ обозначава небето и земята, както и всички същества. 李斯 Lǐ Sī и някои други тълкуватели обясняват yuè като „виждане“, а думата — като „начало“. — „Ето как Мъдрецът може да види ( yuè) началото ( ) на всички ( zhòng) същества и да знае откъде идат…“

Читателят ще забележи, че това обяснение на yuè би изисквало този глагол да се отнася до Мъдреца, а не до Дао, както ние го направихме по примера на 司马迁 Sīmǎ Qiān (E).

E: По какво изкуство го знам? Знам го единствено чрез Дао. Всъщност, тъй като всички същества произтичат заедно от Дао, щом притежавам майката, познавам децата ѝ. — Думата „майка“ обозначава Дао, а думата „деца“ — съществата, които произтичат от него.