Глава 65 от Лаоцзи

В този раздел думите 明 míng (просветление, проницателност) се вземат в лошо значение, а думите 愚 yú (простота, наивност) – в добро. Е: Просветлението и проницателността са източник на лицемерие и студ (на чувствата). В древни времена те, които се стремиха да практикуват Дао, не го използвали (както казва Су-цзеу-ю) за да просветлят хората, за да развиват тяхната проницателност. Те го използвали, за да ги направят прости и ограничени, за да не се занимават с измами и измами.

Е: Когато хората все още не са загубили своята проста и наивна природа, те са лесно обучаеми и превръщаеми; когато искреността на чувствата им все още не е изтъркана, те са лесно подчиняеми на забраните и законите. Но веднъж, когато те придобиват много проницателност, тяхната чистота и простота изчезват, докато измамите и лицемерието растат в тях от ден на ден. Ако искаш да им научиш Дао и да ги накараш да следват правилен и редовен начин на живот, ще срещнеш огромни трудности. Това е причината, поради която древните мъдреци се стремиха да направят хората прости и наивни, вместо да им дават просветление.

Е: Ако владетелят използва проницателност за управление на държавата, хората ще бъдат повлияни от неговия пример; те ще се опитват да станат проницателни и ще се занимават с лъжа и измами. По този начин владетелят ще направи държавата несъстоятелна.

Е: Ако владетелят не използва проницателност за управление на държавата, хората ще бъдат повлияни от неговия пример и ще се опитват да станат прости и чисти. Простотата и честността на хората ще направят държавата щастлива.

Хората са трудни за управление, казва Ванг-фу-се, защото са прекалено проницателни; трябва да бъдат наивни и без желания. Но ако водиш хората с проницателност и измами, веднъж, когато техните лоши склонности бъдат пробудени, ще трябва да използваш измами и измами, за да накараш хората да се подчинят. Хората ще разберат пречките, които им се поставят, и ще знаят как да им се измъкнат веднага. Те ще мислят само за тайни стратегии, и тогава лъжата и лицемерието ще растат от ден на ден. Това е причината, поради която Лао-цзе казва: Той, който управлява държавата с проницателност, е беда за държавата.

А: Изразът 两者 liǎng zhě, „тези две неща“, се отнася тук за проницателността и липсата на проницателност. Трябва да знаеш, че проницателността е беда, а липсата или неупотребата на проницателност може да стане източник на щастие.

Е: Когато обикновените хора говорят за управлението на държавата, те мислят, че тя е добре управлявана, когато владетелят използва проницателност, и че, липсвайки проницателност, той попада в разстройство. Да разсъждаваш по този начин, е да не знаеш как да избереш истинската наука и да не можеш добре да управляваш хората. Това е причината, поради която този, който може да познае предностите и недостатъците на тези две неща (т.е. предностите на неупотребата на проницателност и недостатъците на нейното използване), може да стане пример за цялата империя.

Буквално: „постоянно да познаваш примерът“, т.е. това, което прави някой пример (за цялата империя). Е: Обикновените хора оценяват само използването на проницателност за добро управление, но Светия, от друга страна, оценява само неупотребата на проницателност за добро управление. Това е причината, поради която Лао-цзе казва, че 玄德 xuán dé е дълбока, безкрайна и противоположна на съществата, т.е. че тя търси противоположното на това, което харесват съществата.

А: Изразът 玄德 xuán dé означава „небесна добродетел“. Алтернативно: Изразът 玄德 xuán dé означава добродетел, толкова фина, че хората не могат да я разберат.

Лю-кие-фу: Думата 远 yuǎn (обикновено „далечен“) означава 不可量 bù kě liàng „неизмерим“.

Лю-кие-фу: Това, което оценявам аз, е добродетелта; това, което хората оценяват, е проницателността. Добродетелта и проницателността са противоположни една на друга; покорността (този преводач запазва за 顺 shùn нейното обичайно значение), която се получава чрез управление с проницателност, е средна и ограничена; покорността, която се получава чрез добродетел, е универсална.

Е: Всеки път, когато империята е в разстройство, трябва да обвиняваш любовта към проницателността. Но веднъж, когато владетелят не използва проницателност, той успява да постигне обща мирна обстановка.

Там: Думата 顺 shùn (обикновено „покорство, подчинение“) има тук значението на 治 zhì „състояние на добро управление, мир“.

Думите 然后 rán hòu „след това“, означават „след като си придобил тази добродетел“.