Глава 74 от Лао Цъ

苏辙 Sū Zhé : Когато управлението е тиранично, наказва с жестоки наказания и хората не знаят какво да правят, те не се страхуват от смъртта. Когато искаш да ги плашиш с заплашване със смърт, това би било безполезно.

Но, когато хората са щастливи под управлението на правителството, те обичат да живеят и винаги се страхуват от смъртта. Ако някой тогава подбужда многото към безредица, небето го изоставя и аз можа да му дадам смърт. Ще кажат, че това е небето, което го е убило, а не аз. Но (B) това е сериозно – да решиш за живота на хората! Как можеш да ги убиваш леко?

李斯 Lǐ Sī : Тази глава има за цел да покаже, че наказанията от този век са неефективни за добро управление. Ако хората винаги се страхуват от смъртта и някой прави нещо лошо, ще ми е достатъчно да убия този един човек, за да плаша тези, които биха искали да го имитират. Но ако престъпностите на хората се увеличават в съответствие с наказанията и смъртни наказания, е очевидно (E: че хората не се страхуват от смъртта и) че не можеш да се надеваш на наказанията, за да установиш ред и мир. Принцовете от династията на 秦 Qín се обръщат към най-жестоките мъчения, техните закони били прекалено строги, и броят на бунтовниците и разбойниците се увеличавал безкрайно. Напротив, 汉 Hàn установили меки и толерантни закони, и цялата империя се подчинила на тях.

Лит. „Винаги има 司杀 sī shā, който убива“.

Небето, казва 欧阳修 Ōuyáng Xiū, е това, което управлява смъртната присъда. Само небето може да убива хората, както майсторът е единственият, който може да дърви дърво. Ако някой иска да замени небето, за да убива хората, това е като да замениш майстора, за да дървиш дърво. Човекът, който иска да дърви дърво вместо майстора, не може да избегне да си нарани ръцете. Тази аналогия има за цел да покаже, че човекът, който узурпира правото да убива хората, неизбежно ще преживее много злини. Лаоцзи се изразява така, казва 林希逸 Lín Xīyì, защото принцовете от неговото време обичали да убиват хората.

李斯 Lǐ Sī : Остави небето да действа: то изпраща щастие на добродетелните хора и злини на лошите. Макар че действа в тайна, нито един виновник не може да му избяга; но (B) ако искаш да замениш небето, което управлява смъртта, смъртната присъда, която си наложиш, ще се върне срещу теб, и сърцето ти ще бъде разкъсано от съвест.

解玄 Xiè Xuán : Императорът 太祖高皇帝 Tàizǔ Gāohuángdì (основателят на династията 明 Míng, който се възкачил на трона през 1368) казва това в предисловието си към 道德经 Dàodéjīng: От началото на моето управление не бях научил още какво е пътя (правилото за поведение) на древните мъдри царе. Питах хората за това, и всички твърдяха, че могат да ми го покажат. Един ден, когато се опитвах да прегледам множество книги, намерих 道德经 Dàodéjīng. Намерих стила му прост, а мислите му дълбоки. След известно време попаднах на този откъс от текста: „Когато хората не се страхуват от смъртта, как можеш да ги плашиш с заплашване със смърт?“

По това време империята едва започваше да се успокоява; хората бяха упорни (в лошото) и магистратите бяха корумпирани. Макар че всеки сутрин на публично място бяха екзекутирани десет души, вечерта имаше сто други, които извършваха същите престъпления. Не оправдаваше ли това мисълта на Лаоцзи? От този момент спирах да налагам смъртна присъда; ограничих се с затворяването на виновниците и им наложих обществени работи. За по-малко от година сърцето ми се облекчи. Тогава разбрах, че тази книга е съвършеното начало на всичко, великото учителство на царете и неоценяното съкровище на хората!