Глава 44 от Лао Дзи

名míng与yú身shēn孰shú亲qīn？
身shēn与yú货huò孰shú多duō？
得dé与yú亡wáng孰shú病bìng？
是shì故gù甚shèn爱ài必bì大dà费fèi，多duō藏cáng必bì厚hòu亡wáng。
故gù知zhī足zú不bù辱rǔ，知zhī止zhǐ不bù殆dài，可kě以yǐ长cháng久jiǔ。

Това е без въпроси: „Нашият живот е по-близък до нас от славата (名 míng), ние сме по-ценни от богатството; е по-лошо да придобиваме слава и богатство, отколкото да ги загубим“. Славата и богатството са външни неща. Защо да се радваме, когато ги придобием, или да се оплакваме, когато ги загубим?

刘克福 Liú Kèfú: Воините се стремят към славата (名 míng) и са готови да жертват живота си за нея. Защото не осъзнават, че самият ни е по-ценен от славата (名 míng).

Жадните хора се стремят към богатството (货 huò) и са готови да рискват живота си за него. Те не осъзнават, че самият ни е по-ценен от богатството (货 huò). Те придобиват богатство (货 huò) и загубват вътрешната си благородност и истинска богатство (чест).

Който притежава добродетел, знае, че истинската благородност е в него, и не чака нещо от славата (名 míng). За това той знае да се доволства и не се срамува. Той знае, че истинското богатство е в него, и не чака нещо от богатството. За това той знае да се спре и не пропада. Не се излага на срамота или опасност, за това може да съществува дълго време.

严君平 Yán Jūn Píng: Славата (名 míng) е най-големият източник на несрещи и безредици. За нея човек се отчуждава от небето и земята и се самоунищожава. Богатството (货 huò) го напълва с гордост; за него той изтощава народа, разорява държавата, разстройва ума си, подлага сърцето си на много желания, се бунтува срещу пътя (道 Dào), се предава на кражба и грабежи; целият свят го мрази, света му обявява война; често е по-лошо да придобиеш, отколкото да загубиш. Въпреки това, който придобива слава (名 míng) или богатство, не се притежава от пътя (道 Dào) и добродетелта. Духовете го напускат, и той сам прекъсва живота си; нито небето не може да го спаси. Но когато човек се освобождава от славата (名 míng) и богатството (货 huò), пътя (道 Dào) и добродетелта го подкрепят, и духовете го пазят. Неговата слава (名 míng) се разкрива сама по себе си, а богатството му е равностойно на небето и земята.

Който много обича удоволствията, изтощава силите си; който много обича богатството (货 huò), попада в беда. Това, което обича, е нищо, а това, което губи, е огромно!

刘克福 Liú Kèfú: Който обича славата (名 míng), иска да стане благороден; но поради своето прекомерно желание за слава (名 míng), я губи, както и вътрешната си благородност (добродетел). Който събира богатство (货 huò), иска да стане богат; но когато го скрива в големи количества, го губи, както и истинското си богатство (добродетел).

Ако по време на живота си скриваш много богатство (货 huò) в кофрите си, ще те нападнат и ограбят. Ако след смъртта си сложат много богатство (货 huò) в гробницата ти, грабителите ще нарушат гроба и ще разкопаят ковчега.

Човекът, който знае да се доволства, отказва се от печалба, се освобождава от желанията и не се излага на срамота, за да ги удовлетвори.

Не се компрометира, за да придобие богатство (货 huò) и печалба; музиката и женската красота не разстройват ушите и очите му. За това не се излага на опасност.

Ако човек знае да се спре, да се доволства, ще намери щастие и богатство в себе си. Управлявайки себе си, не ще изтощава духа си; управлявайки държавата, не ще измъчва народа. За това може да съществува дълго време.